ТЕКСТ

Донеси ми, донеси лек за моята душа,
нечия зла ръка, нечии зли очи.
Завидяха и проклеха ме, не сърцето ми само,
гълъб бял, превърнаха ме, летях закана в твоя дом.

Всеки ден, всяка нощ на прозореца ти, аз,
свила се, търся пак душичка светлина.

Ах, погледни ме ти, ах, докосни ме ти,
умирам аз в самота отвън.
Птица ли съм аз, имам ли крила?
Кой, кой ме прокле така?
Ах, погледни, докосни, ах, гълъбът приюти.

“Сутрин на прозореца застанал,
ще намериш гълъб с отпуснати крила.
Безжизнени очи към теб ще гледат,
затвори ги ти със своята ръка.”

Ах, гълъбът приюти!