ТЕКСТ

Недей тъжи, майко, и не кори ме,
не те дарих, майко, с отмяна либе,
че като щуреца лято, зима
съм венчан за мойта мандолина.

Припев:
Всички ми казват “музикант къща не храни”,
щом запея, щом засвиря, забравям за свойте рани,
всички ми казват, че беден ми е занаята
с песента си съм богат, както никой на земята!

От град на град скитам се и пътувам
с песента чужди сърца лекувам
щом с мандолината сме двама
гладен, жаден няма да остана.