ТЕКСТ

С тебе тихо, тихо стъпвах по тънък лед,
а знаех, че в един момент ледът ще се пропука и ще потъна.
Болеше тази нежна грешна любов с теб,
болеше до безумие и вярвах, че ще мине ако си тръгна.

А как да продължа без тебе да живея,
когато знам, че с нея пак си сам?

Припев:
Когато любовта е недоизживяна,
остава като рана и не зараства тя.
И всеки божи ден крещи и настоява,
отново да сме двама, да се събуждаш с мен.

Любовта настоява.

Дори да бъде само още веднъж поне, дори да е сбогуване,
последна глътка нежност заслужавам.
А после бавно, бавно всеки по пътя си с някой друг до себе си,
дано да сме щастливи, но се съмнявам.

А как да продължа без тебе да живея,
когато знам, че с нея пак си сам?

Припев:

Любовта настоява да се събуждаш с мен.